30 may 2009, 8:23

Желание

1.1K 0 21

Искаш вълшебните сънища, през фоейрверка на бурите.

Забравените мечти те отвеждат да скиташ.

Искаш моите стихове - хляб на софрата ти турен.

Разбираеми. Прости. С тях да политаш...

 

Искаш да се превърнеш в милиарди искрици.

Топла пяна да бъдеш в моите длaни.

От пепелта на разделите полита Жар-птицата.

Печат по скалата - това ще остане...

 

Ще се вържат на възел... ще завърши играта...

връвчиците на съдбата, пропити от восък...

За последен път те изгаря огънят на словата...

Фитилът на обичта придушено изсъсква...

 

ще бъде тишина...

 

Искаш я...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нели, винаги съм казвал, че най-красивите стихове мъката ги ражда!
    а детето пише, само че в друг сайт -ш-ш-ш.т!
  • Това дете е гений, Зем! Ако имам тоя избор само - да пиша или да съм щастлива, познай
  • Светле, преди време попитах едно кадърно дете защо не пише. Тя ми отговори: Как да пиша, когато съм щастлива?! Тези думи цял живот ще помня! Та тогава е Тишината...Благодаря ти! Зем.
  • "Искаш моите стихове - хляб на софрата ти турен."

    И хлябът да мирише на мъжки честни длани...
    След Словото да Бъде Тишина-
    и тя чрез силата на Истини да храни...

    Силен и Истински! Поклон!

  • Чета те Обич Алипиева! Благодаря ти съорбиталнице!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...