30 may 2009, 8:23

Желание

1.1K 0 21

Искаш вълшебните сънища, през фоейрверка на бурите.

Забравените мечти те отвеждат да скиташ.

Искаш моите стихове - хляб на софрата ти турен.

Разбираеми. Прости. С тях да политаш...

 

Искаш да се превърнеш в милиарди искрици.

Топла пяна да бъдеш в моите длaни.

От пепелта на разделите полита Жар-птицата.

Печат по скалата - това ще остане...

 

Ще се вържат на възел... ще завърши играта...

връвчиците на съдбата, пропити от восък...

За последен път те изгаря огънят на словата...

Фитилът на обичта придушено изсъсква...

 

ще бъде тишина...

 

Искаш я...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нели, винаги съм казвал, че най-красивите стихове мъката ги ражда!
    а детето пише, само че в друг сайт -ш-ш-ш.т!
  • Това дете е гений, Зем! Ако имам тоя избор само - да пиша или да съм щастлива, познай
  • Светле, преди време попитах едно кадърно дете защо не пише. Тя ми отговори: Как да пиша, когато съм щастлива?! Тези думи цял живот ще помня! Та тогава е Тишината...Благодаря ти! Зем.
  • "Искаш моите стихове - хляб на софрата ти турен."

    И хлябът да мирише на мъжки честни длани...
    След Словото да Бъде Тишина-
    и тя чрез силата на Истини да храни...

    Силен и Истински! Поклон!

  • Чета те Обич Алипиева! Благодаря ти съорбиталнице!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...