30 мая 2009 г., 08:23

Желание

1.1K 0 21

Искаш вълшебните сънища, през фоейрверка на бурите.

Забравените мечти те отвеждат да скиташ.

Искаш моите стихове - хляб на софрата ти турен.

Разбираеми. Прости. С тях да политаш...

 

Искаш да се превърнеш в милиарди искрици.

Топла пяна да бъдеш в моите длaни.

От пепелта на разделите полита Жар-птицата.

Печат по скалата - това ще остане...

 

Ще се вържат на възел... ще завърши играта...

връвчиците на съдбата, пропити от восък...

За последен път те изгаря огънят на словата...

Фитилът на обичта придушено изсъсква...

 

ще бъде тишина...

 

Искаш я...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нели, винаги съм казвал, че най-красивите стихове мъката ги ражда!
    а детето пише, само че в друг сайт -ш-ш-ш.т!
  • Това дете е гений, Зем! Ако имам тоя избор само - да пиша или да съм щастлива, познай
  • Светле, преди време попитах едно кадърно дете защо не пише. Тя ми отговори: Как да пиша, когато съм щастлива?! Тези думи цял живот ще помня! Та тогава е Тишината...Благодаря ти! Зем.
  • "Искаш моите стихове - хляб на софрата ти турен."

    И хлябът да мирише на мъжки честни длани...
    След Словото да Бъде Тишина-
    и тя чрез силата на Истини да храни...

    Силен и Истински! Поклон!

  • Чета те Обич Алипиева! Благодаря ти съорбиталнице!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....