May 30, 2009, 8:23 AM

Желание

  Poetry » Love
1.1K 0 21

Искаш вълшебните сънища, през фоейрверка на бурите.

Забравените мечти те отвеждат да скиташ.

Искаш моите стихове - хляб на софрата ти турен.

Разбираеми. Прости. С тях да политаш...

 

Искаш да се превърнеш в милиарди искрици.

Топла пяна да бъдеш в моите длaни.

От пепелта на разделите полита Жар-птицата.

Печат по скалата - това ще остане...

 

Ще се вържат на възел... ще завърши играта...

връвчиците на съдбата, пропити от восък...

За последен път те изгаря огънят на словата...

Фитилът на обичта придушено изсъсква...

 

ще бъде тишина...

 

Искаш я...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нели, винаги съм казвал, че най-красивите стихове мъката ги ражда!
    а детето пише, само че в друг сайт -ш-ш-ш.т!
  • Това дете е гений, Зем! Ако имам тоя избор само - да пиша или да съм щастлива, познай
  • Светле, преди време попитах едно кадърно дете защо не пише. Тя ми отговори: Как да пиша, когато съм щастлива?! Тези думи цял живот ще помня! Та тогава е Тишината...Благодаря ти! Зем.
  • "Искаш моите стихове - хляб на софрата ти турен."

    И хлябът да мирише на мъжки честни длани...
    След Словото да Бъде Тишина-
    и тя чрез силата на Истини да храни...

    Силен и Истински! Поклон!

  • Чета те Обич Алипиева! Благодаря ти съорбиталнице!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...