Жена
Прокълната съм,
ей така – на инат,
за закрила жадуваща,
да бъда закрилница,
да раждам с болка,
стиснала зъби и с обич
да бъда кърмилница.
Прокълната съм,
срещу вятъра,
подслони търсеща,
сама щит да бъда
и с гърба си, изправена,
детето да пазя,
дано то да не ръда.
Прокълната съм
да бъда жена,
уж крехка и фина,
с най-нежни ръце,
с развята коса
и чело замислено,
но винаги силна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Танчева Todos los derechos reservados
