Жена
Прокълната съм,
ей така – на инат,
за закрила жадуваща,
да бъда закрилница,
да раждам с болка,
стиснала зъби и с обич
да бъда кърмилница.
Прокълната съм,
срещу вятъра,
подслони търсеща,
сама щит да бъда
и с гърба си, изправена,
детето да пазя,
дано то да не ръда.
Прокълната съм
да бъда жена,
уж крехка и фина,
с най-нежни ръце,
с развята коса
и чело замислено,
но винаги силна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Танчева Все права защищены
