17.11.2010 г., 7:02 ч.

Жена 

  Поезия » Философска
726 0 20

Прокълната съм,

ей така – на инат,

за закрила жадуваща,

 да бъда закрилница,

 да раждам с болка,

 стиснала зъби и с обич

 да бъда кърмилница.

 

Прокълната съм,

 срещу вятъра,

 подслони търсеща,

 сама щит да бъда

 и с гърба си, изправена,

 детето да пазя,

 дано то да не ръда.

 

Прокълната съм

 да бъда жена,

 уж крехка и фина,

 с най-нежни ръце,

 с развята коса

 и чело замислено,

 но винаги силна.

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??