Жена на честта

Леден поглед нанякъде подхвърлен,

пореден нечий номер,

от нейната ръка на боклука изхвърлен.

Усмивка в скоби на отегчение

по лицето ú се появява

и друг с нови обяснения в любов

се явява.

Сърцето - на прах от лъжите разбито...

Лицето - от гняв и болка изпито...

Думи две през устните проронва

- нежелания така прогонва.

Дълги коси на рамо премята

и стари грешки от живота не пресмята.

Гримът черен прикрива истината за душата,

създава илюзията, че това е - Жената!

Всичко вътре е празно

- да се бориш за нея е напразно.

Сама ще върви по пътя си нагоре

дори и болка да ú носи това...

... защото знае, че е жена...

- жена не на илюзията и провала...

... А Жена на честта.