Oct 6, 2009, 12:25 AM

Жена на честта

940 0 0

 

Жена на честта





Леден поглед нанякъде подхвърлен,

пореден нечий номер,

от нейната ръка на боклука изхвърлен.

Усмивка в скоби на отегчение

по лицето ú се появява

и друг с нови обяснения в любов

се явява.

Сърцето - на прах от лъжите разбито...

Лицето - от гняв и болка изпито...

Думи две през устните проронва

- нежелания така прогонва.

Дълги коси на рамо премята

и стари грешки от живота не пресмята.

Гримът черен прикрива истината за душата,

създава илюзията, че това е - Жената!

Всичко вътре е празно

- да се бориш за нея е напразно.

Сама ще върви по пътя си нагоре

дори и болка да ú носи това...

... защото знае, че е жена...

- жена не на илюзията и провала...

... А Жена на честта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветослава Младенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...