6 окт. 2009 г., 00:25

Жена на честта

936 0 0

 

Жена на честта





Леден поглед нанякъде подхвърлен,

пореден нечий номер,

от нейната ръка на боклука изхвърлен.

Усмивка в скоби на отегчение

по лицето ú се появява

и друг с нови обяснения в любов

се явява.

Сърцето - на прах от лъжите разбито...

Лицето - от гняв и болка изпито...

Думи две през устните проронва

- нежелания така прогонва.

Дълги коси на рамо премята

и стари грешки от живота не пресмята.

Гримът черен прикрива истината за душата,

създава илюзията, че това е - Жената!

Всичко вътре е празно

- да се бориш за нея е напразно.

Сама ще върви по пътя си нагоре

дори и болка да ú носи това...

... защото знае, че е жена...

- жена не на илюзията и провала...

... А Жена на честта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветослава Младенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...