9 dic 2015, 8:01
Жената от град Д...
Тя носи старомодни обувки
с изкривени от времето токчета,
не носи чадър и косите си буйни,
не сресва от калта на локвите.
Тя не обича луксозни огради
и врати по светло заключени,
зад които заможните граждани
кърпят своето благополучие.
На високо говори с непознатите
и им казва познати истини,
трудно е да затвориш устата ù
от нея, на всички е писнало.
Тя няма бъдеще и не страда
от това, че другите я обиждат,
усмихва се широко, като награда.
За нея животът е свиждане.
Когато се къпе под капчуците
и крачи на булеварда в средата,
синовете ù свиват по други улици -
да не кажат разумните: Това са децата ù.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Мирослава, благодаря ти, че постави стиха в любими!
-
Сиси, Валя, Петър 1, благодаря ви, за чудесните коментари. Бъдете здрави и вдъхновени!
-
Тази жена от стихотворението е обвинение за нашата нормалност и хуманност или по-скоро нашето лицемерие.
-
Хареса ми! Винаги уважавам силните натури! За мнението на другите, на никой не трябва да му пука! Колкото до стихотворението ти, Миночка, силно вярвам, че тази жена попаднала в произведението ти, е пример за подражание!
-
Тъжно....
-
Благодаря ти, Момчил!
-
По своему - красиво !!! AVE !
-
Латинка, благодаря ти че коментира стихът!
-
"На високо говори с непознатите
и им казва познати истини.
Трудно е да й затвориш устата
от нея на всички е писнало.
...
синовете й свиват по други улици
да не кажат разумните: Това са децата й." -
Ивелина, благодаря ти, че коментира стиха!
-
Тъжно, но красиво, истинско.
-
Благодаря ти, Катя, за коментира и за поставяне на стиха в любими!
-
Много хубаво написано. Трудно се пишат истории и то в стихотворна форма. Поне за мен е трудно.
-
Благодаря ти Сиси!
-
Препрочетох....
Тъжно,но истинно написано.
Определено ми въздейства... -
Благодаря ти,Аделина!
-
Много оригинално стихотворение.
-
Благодаря ти мила, Веси! Бъди здрава и вдъхновена!
-
Уникална, самобитна, въздействаща поезия с големи БУКВИ! БРАВО Миночка!
-
Благодаря ти, Ваня!
-
Докосна ме с написването! Поздрави и благодаря!
-
Мариела, благодаря ти, че коментира стиха!
-
Тъжно е, когато страхът от това, "какво ще кажат хората" ни ръководи в живота....тогава животът изчезва.....
-
Ангел, благодаря ти че постави стиха в любими!
-
Вили, трогна ме с тази история, колко много страдание има, дано някак си да се справят хората с това! Весели празници и на теб!
-
Мила, Миночка, твоят стих ме натъжи, защото сюжетът (скритата в някои семейства действителност) е много тъжен, а ти си се справила отлично. Твоят стих ме подсети за една жена, която вървеше по улицата (в младежките ми години) и плачеше неудържимо. Тя сподели с мен, че от много години е вдовица, отгледала е сама сина си, изучила го е за лекар, а той за благодарност я бие, взима й пенсийката и я тормози непрекъснато. Така накратко разказано - звучи поносимо, но с подробностите е умопомрачително. Много се разстроих, поставяйки се на нейно място. Не знаех как да й помогна, а ето - сега се сещам, че можеше да взема адреса й и да се допитам до чичо ми, който беше адвокат (юрист консулт) на завод "Девети септември". Той имаше опит. Все нещо щеше да измисли. По това време още нямаше организации и домове за страдащи от домашно насилие. Често се сещам за нея и не мога да я прежаля.
Всякакви хора има, Миночка. Дано добрите да са преобладаващи. (...)
Хубави семейни Великденски празници! -
Зорница, благодаря ти за поставянето на стиха в любими!
-
Ирина, Дочка, благодаря!
-
"синовете ù свиват по други улици -
да не кажат разумните: Това са децата ù."
Всеки град: А;Б ;В;Г
има своето плевелно цвете.
Етикет на срама за града,
за разумните. И за синовете…
Развълнува и мен... Поздравления! -
Мите, както винаги, много класен коментар, който ми създава много добро впечатление и ме кара, да препрочитам. Благодаря ти!
-
Провокацията е в образа на героинята. Хората не обичат да им се казва истината. Но пък какво е истина?! От друга страна готови ли сме да приемем различните от нас? Не сме, защото сме тесногръди и ни липсва душевна щедрост и благородство. Тези стихове ни карат да се замисляме.
-
Така е, Иван, благодаря ти!
-
Тъжно, но само за нас наблюдателите, а героинята по своему си е щастлива! Поздравления, Миночка!
-
Благодаря, Миг!
-
Без думи!
-
Благодаря ти, Миглена!
-
Алина, толкова се радвам да те видя на страничката си! Благодаря ти!
-
Те да са живи…
Тъжна история! -
Благодаря, Деа!
-
И е тъжно...много тъжно.
Красив стих, истински. -
Благодаря, Сенилга!
-
Она - сама жизнь! Очень понравилось!
-
Мария, сърцата ни неистина използват еднаква честота, радвам се за теб и ти благодаря.
Хари така е, спираме се за понякоя работа, но пак творим, благодаря ти! -
Сърцата на поетите летят.
Понякога се спират, за да измият чиниите, да изплевят двора,
за да изперат чаршафите...
Но никога не умират!
Никога! -
Попаднах отново тук, пак го прочетох и му се насладих!🌺 Напомня ми и на нещо мое, писано преди години. Сърцата ни са на една и съща честота, Миночка!❣️🤗❣️
-
Благодаря, Хари!
-
Къпи или къпе?
Само за добро. -
Благодаря,Таня!
-
Тъжно е... стиска за гърлото...
-
Благодаря ти, Мария, това е по действителен случай. Радвам се че се отби !
-
Многократно чета този стих! Харесах това, че е отразена една тъжна истина. Отношения майка и неразумни деца. Рядко се спира някой на тази тема!
-
Благодаря, че коментира, Ивита!
-
Браво!!!
Много, много силно! -
Благодаря, Мария!
-
Срещата с твоята поезия ме направи щастлива, като твоята луда от град Д., Миночка!😃 Благодаря за изживяването!💖
-
Тъжно, но вълнуващо! Аз лично предпочитам тази жена пред тези, "които си кърпят благополучието"...
-
Благодаря за коментара, Бистра!
-
Силно емоционално и подтикващо към размисъл - кои всъщност са нормалните.
-
Силно ме докосна,уникално е!
-
Благодаря Румяна , Силяна и на теб, нека ви е лек и хубав деня.
-
Много силно стихотворение! Хареса ми...
-
„ За нея животът е свиждане..“Силно, силно, силно! Запомня се!
-
Благодаря Кръстина, Сиси , Момчил, Стойчо,Ивон и Иван , бъдете живи и здрави.
-
Силно въздействащо и докосващо сърцето стихотворение! Поздрави!
-
Хареса ми!
-
" Тя" - Н.В.Истината , която тъй често подминаваме по какъвто и да е удобен и изгоден повод !!! Брависсимо ! Изключително силно и красиво ! 5 петолъчки! Весели празници !
-
Социалното благополучие, навярно спи в храстите на някой сокак...
Или проси пред паметника на "Св.София"! -
Харесах!
-
Тъжно, много образно, зряло и правдиво! Поздравления!
-
Много напомня на "Самотният човек" на Борис Христов - като идея и като ритмика. Тодор Колев имаше и песен по този стих. Това е "женският й вариант".
-
Без думи... и без дъх останах след последния стих!!..Поздрав!
-
Разумните... Страхотно! Поздрави!
-
Силно...
-
Това го бях пропуснал... Благодаря на Милена, че привлече вниманието ми с коментара си. Благодаря и на теб, Миночка, за стиха и за чувствата, които навява!
-
Тъжно ми стана...
-
Понякога истината е точно такава, за съжаление...
Силно въздействаща творба! -
Жалката истина!!! Прекрасен стих!!!
-
Силен стих, с наслоени Истини!
Поздрав Миночка! -
!
Много хубав стих!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
