Жената от град Д...
Тя носи старомодни обувки
с изкривени от времето токчета,
не носи чадър и косите си буйни,
не сресва от калта на локвите.
Тя не обича луксозни огради
и врати по светло заключени,
зад които заможните граждани
кърпят своето благополучие.
На високо говори с непознатите
и им казва познати истини,
трудно е да затвориш устата ù
от нея, на всички е писнало.
Тя няма бъдеще и не страда
от това, че другите я обиждат,
усмихва се широко, като награда.
За нея животът е свиждане.
Когато се къпе под капчуците
и крачи на булеварда в средата,
синовете ù свиват по други улици -
да не кажат разумните: Това са децата ù.
© Миночка Митева All rights reserved.
