M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
9 дек. 2015 г., 08:01

Жената от град Д... 

  Поэзия
4097 23 79

Тя носи старомодни обувки

с изкривени от времето токчета,

не носи чадър и косите си буйни,

не сресва от калта на локвите.

 

Тя не обича луксозни огради

и врати по светло заключени,

зад които заможните граждани

кърпят своето благополучие.

 

На високо говори с непознатите

и им казва познати истини,

трудно е да затвориш устата ù

от нея, на всички е писнало.

 

Тя няма бъдеще и не страда

от това, че другите я обиждат,

усмихва се широко, като награда.

За нея животът е свиждане.

 

Когато се къпе под капчуците

и крачи на булеварда в средата,

синовете ù свиват по други улици -

да не кажат разумните: Това са децата ù.

 

© Миночка Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мирослава, благодаря ти, че постави стиха в любими!
  • Сиси, Валя, Петър 1, благодаря ви, за чудесните коментари. Бъдете здрави и вдъхновени!
  • Тази жена от стихотворението е обвинение за нашата нормалност и хуманност или по-скоро нашето лицемерие.
  • Хареса ми! Винаги уважавам силните натури! За мнението на другите, на никой не трябва да му пука! Колкото до стихотворението ти, Миночка, силно вярвам, че тази жена попаднала в произведението ти, е пример за подражание!
  • Тъжно....
  • Благодаря ти, Момчил!
  • По своему - красиво !!! AVE !
  • Латинка, благодаря ти че коментира стихът!
  • "На високо говори с непознатите
    и им казва познати истини.
    Трудно е да й затвориш устата
    от нея на всички е писнало.
    ...
    синовете й свиват по други улици
    да не кажат разумните: Това са децата й."
  • Ивелина, благодаря ти, че коментира стиха!
  • Тъжно, но красиво, истинско.
  • Благодаря ти, Катя, за коментира и за поставяне на стиха в любими!
  • Много хубаво написано. Трудно се пишат истории и то в стихотворна форма. Поне за мен е трудно.
  • Благодаря ти Сиси!
  • Препрочетох....
    Тъжно,но истинно написано.
    Определено ми въздейства...
  • Благодаря ти,Аделина!
  • Много оригинално стихотворение.
  • Благодаря ти мила, Веси! Бъди здрава и вдъхновена!
  • Уникална, самобитна, въздействаща поезия с големи БУКВИ! БРАВО Миночка!
  • Благодаря ти, Ваня!
  • Докосна ме с написването! Поздрави и благодаря!
  • Мариела, благодаря ти, че коментира стиха!
  • Тъжно е, когато страхът от това, "какво ще кажат хората" ни ръководи в живота....тогава животът изчезва.....
  • Ангел, благодаря ти че постави стиха в любими!
  • Вили, трогна ме с тази история, колко много страдание има, дано някак си да се справят хората с това! Весели празници и на теб!
  • Мила, Миночка, твоят стих ме натъжи, защото сюжетът (скритата в някои семейства действителност) е много тъжен, а ти си се справила отлично. Твоят стих ме подсети за една жена, която вървеше по улицата (в младежките ми години) и плачеше неудържимо. Тя сподели с мен, че от много години е вдовица, отгледала е сама сина си, изучила го е за лекар, а той за благодарност я бие, взима й пенсийката и я тормози непрекъснато. Така накратко разказано - звучи поносимо, но с подробностите е умопомрачително. Много се разстроих, поставяйки се на нейно място. Не знаех как да й помогна, а ето - сега се сещам, че можеше да взема адреса й и да се допитам до чичо ми, който беше адвокат (юрист консулт) на завод "Девети септември". Той имаше опит. Все нещо щеше да измисли. По това време още нямаше организации и домове за страдащи от домашно насилие. Често се сещам за нея и не мога да я прежаля.
    Всякакви хора има, Миночка. Дано добрите да са преобладаващи. (...)
    Хубави семейни Великденски празници!
  • Зорница, благодаря ти за поставянето на стиха в любими!
  • Ирина, Дочка, благодаря!
  • "синовете ù свиват по други улици -

    да не кажат разумните: Това са децата ù."

    Всеки град: А;Б ;В;Г
    има своето плевелно цвете.
    Етикет на срама за града,
    за разумните. И за синовете…

    Развълнува и мен... Поздравления!
  • Мите, както винаги, много класен коментар, който ми създава много добро впечатление и ме кара, да препрочитам. Благодаря ти!
  • Провокацията е в образа на героинята. Хората не обичат да им се казва истината. Но пък какво е истина?! От друга страна готови ли сме да приемем различните от нас? Не сме, защото сме тесногръди и ни липсва душевна щедрост и благородство. Тези стихове ни карат да се замисляме.
  • Така е, Иван, благодаря ти!
  • Тъжно, но само за нас наблюдателите, а героинята по своему си е щастлива! Поздравления, Миночка!
  • Благодаря, Миг!
  • Без думи!
  • Благодаря ти, Миглена!
  • Алина, толкова се радвам да те видя на страничката си! Благодаря ти!
  • Те да са живи…
    Тъжна история!
  • Благодаря, Деа!
  • И е тъжно...много тъжно.
    Красив стих, истински.
  • Благодаря, Сенилга!
  • Она - сама жизнь! Очень понравилось!
  • Мария, сърцата ни неистина използват еднаква честота, радвам се за теб и ти благодаря.
    Хари така е, спираме се за понякоя работа, но пак творим, благодаря ти!
  • Сърцата на поетите летят.
    Понякога се спират, за да измият чиниите, да изплевят двора,
    за да изперат чаршафите...
    Но никога не умират!
    Никога!
  • Попаднах отново тук, пак го прочетох и му се насладих!🌺 Напомня ми и на нещо мое, писано преди години. Сърцата ни са на една и съща честота, Миночка!❣️🤗❣️
  • Благодаря, Хари!
  • Къпи или къпе?
    Само за добро.
  • Благодаря,Таня!
  • Тъжно е... стиска за гърлото...
  • Благодаря ти, Мария, това е по действителен случай. Радвам се че се отби !
  • Многократно чета този стих! Харесах това, че е отразена една тъжна истина. Отношения майка и неразумни деца. Рядко се спира някой на тази тема!
  • Благодаря, че коментира, Ивита!
  • Браво!!!
    Много, много силно!
  • Благодаря, Мария!
  • Срещата с твоята поезия ме направи щастлива, като твоята луда от град Д., Миночка!😃 Благодаря за изживяването!💖
  • Тъжно, но вълнуващо! Аз лично предпочитам тази жена пред тези, "които си кърпят благополучието"...
  • Благодаря за коментара, Бистра!
  • Силно емоционално и подтикващо към размисъл - кои всъщност са нормалните.
  • Силно ме докосна,уникално е!
  • Благодаря Румяна , Силяна и на теб, нека ви е лек и хубав деня.
  • Много силно стихотворение! Хареса ми...
  • „ За нея животът е свиждане..“Силно, силно, силно! Запомня се!
  • Благодаря Кръстина, Сиси , Момчил, Стойчо,Ивон и Иван , бъдете живи и здрави.
  • Силно въздействащо и докосващо сърцето стихотворение! Поздрави!
  • Хареса ми!
  • " Тя" - Н.В.Истината , която тъй често подминаваме по какъвто и да е удобен и изгоден повод !!! Брависсимо ! Изключително силно и красиво ! 5 петолъчки! Весели празници !
  • Социалното благополучие, навярно спи в храстите на някой сокак...
    Или проси пред паметника на "Св.София"!
  • Харесах!
  • Тъжно, много образно, зряло и правдиво! Поздравления!
  • Много напомня на "Самотният човек" на Борис Христов - като идея и като ритмика. Тодор Колев имаше и песен по този стих. Това е "женският й вариант".
  • Без думи... и без дъх останах след последния стих!!..Поздрав!
  • Разумните... Страхотно! Поздрави!
  • Силно...
  • Това го бях пропуснал... Благодаря на Милена, че привлече вниманието ми с коментара си. Благодаря и на теб, Миночка, за стиха и за чувствата, които навява!
  • Тъжно ми стана...
  • Понякога истината е точно такава, за съжаление...
    Силно въздействаща творба!
  • Жалката истина!!! Прекрасен стих!!!
  • Силен стих, с наслоени Истини!
    Поздрав Миночка!
  • !
    Много хубав стих!
Предложения
: ??:??