Жената Врата
/провокирано от нечий стих/
И влезе той през моята врата,
поканих го, и дадох му от чашата на любовта
- отиде си през задната врата
неразбрал че пил от любовта...
И влезе друг през входната врата,
и отиде си и той... през другата врата,
и пиха всички те по глътка еликсир на любовта,
и празна чашата остана, с дъхавост на самота.
Не каня вече никой жаден,
от питието не остана и следа. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse