Жената Врата
Жената Врата
/провокирано от нечий стих/
И влезе той през моята врата,
поканих го, и дадох му от чашата на любовта
- отиде си през задната врата
неразбрал че пил от любовта...
И влезе друг през входната врата,
и отиде си и той... през другата врата,
и пиха всички те по глътка еликсир на любовта,
и празна чашата остана, с дъхавост на самота.
Не каня вече никой жаден,
от питието не остана и следа.
И чашата отдавна е в килера празен,
притаила теменужения дъх на любовта.
Днес, в дома си – гостенин, Греха, заварвам,
дошъл неканен – влязъл през онази, другата врата.
Намерил чашата, напълнил я за мен
- Здравей, прекосил за теб съм вечността...
Аз не го познавам,
аз не искам да го зная...
От сърце си празно аз му давам
и чашата ми пълна е с греховната омая.
Ключ от вратата изходна му дадох
- в деня на тръгването да е улеснен.
И той в замяна ключ ми даде
- Отключи ме! Искам да живееш в мен...!
Картина по стихове на Ренета Първанова /от художника Нася Ненова/
© Ренета Първанова All rights reserved.
