26 ago 2004, 18:56

Женска орисия

  Poesía
1.2K 0 3
Да бъдеш жена е понятие
без време, без грам обяснение,
да бъдеш работна ръка - предприятие,
красива и умна, и пълна с търпение.
Да теглиш със зъби конците житейски,
а те все по-яростно да те пристягат.
Домът сякаш раменете притиска,
като шапка с комин ти приляга.
Вътре в нея друг господар е,
играчките даже те знаят
като майка на всички и дар е,
ако случайно някой реши да помага.
А огледалото все се присмива
и хвърля млади години в боклука,
прозорецът като филм без картини
на чужди животи прави пролука.
Поглеждаш и разлика няма -
жената е всичко и нищо не е.
Задругата мъжка, измамна,
балонче е в детски ръце.
На крехките плещи се трупат
и хубави, и отеснели дни,
но някой винаги  чака
мълчаливо да се поклони.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Жената е необходима, но много късно го съзнават някой хора.
  • Съгласна съм с Тоня. Напълно!
  • Изключително стойностни произведения пишеш!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....