Aug 26, 2004, 6:56 PM

Женска орисия

  Poetry
1.2K 0 3
Да бъдеш жена е понятие
без време, без грам обяснение,
да бъдеш работна ръка - предприятие,
красива и умна, и пълна с търпение.
Да теглиш със зъби конците житейски,
а те все по-яростно да те пристягат.
Домът сякаш раменете притиска,
като шапка с комин ти приляга.
Вътре в нея друг господар е,
играчките даже те знаят
като майка на всички и дар е,
ако случайно някой реши да помага.
А огледалото все се присмива
и хвърля млади години в боклука,
прозорецът като филм без картини
на чужди животи прави пролука.
Поглеждаш и разлика няма -
жената е всичко и нищо не е.
Задругата мъжка, измамна,
балонче е в детски ръце.
На крехките плещи се трупат
и хубави, и отеснели дни,
но някой винаги  чака
мълчаливо да се поклони.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Жената е необходима, но много късно го съзнават някой хора.
  • Съгласна съм с Тоня. Напълно!
  • Изключително стойностни произведения пишеш!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...