18 jul 2018, 23:52

Жигосани

  Poesía
346 0 0

ЖИГОСАНИ

 

Жигосани с името си от рождение,

с бащините и фамилни грехове,

влизаме в свят на избавление,

или крещящи нямо страхове.

 

Жигосани с мястото на раждане

и традициите от поколения,

прераждани, отново възраждани,

принадлежим на кръвно колено.

 

Борим се за своето оцеляване...

Вървим по пътеката на живота -

стръмна, трудна за преодоляване,

понякога дори без път и посока.

 

Гордо изграждаме своето име

сред хиляди устремени напред имена,

но докато кармата черна не платиме,

безцелно ще търсим на Бог любовта.

 

Бягаме в чужбина, изтръгваме корени,

но съдбата навсякъде ни преследва.

Родното ни гледа с очи ококорени.

Залък последен в гърлото заседна...

 

Трупаме грехове все за свой благодат...

Оставяме ги на децата... да плащат.

Жигосани с нашето име, те страдат...

и на своите деца ги препращат...

 

17 07 2018

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...