18 июл. 2018 г., 23:52

Жигосани

351 0 0

ЖИГОСАНИ

 

Жигосани с името си от рождение,

с бащините и фамилни грехове,

влизаме в свят на избавление,

или крещящи нямо страхове.

 

Жигосани с мястото на раждане

и традициите от поколения,

прераждани, отново възраждани,

принадлежим на кръвно колено.

 

Борим се за своето оцеляване...

Вървим по пътеката на живота -

стръмна, трудна за преодоляване,

понякога дори без път и посока.

 

Гордо изграждаме своето име

сред хиляди устремени напред имена,

но докато кармата черна не платиме,

безцелно ще търсим на Бог любовта.

 

Бягаме в чужбина, изтръгваме корени,

но съдбата навсякъде ни преследва.

Родното ни гледа с очи ококорени.

Залък последен в гърлото заседна...

 

Трупаме грехове все за свой благодат...

Оставяме ги на децата... да плащат.

Жигосани с нашето име, те страдат...

и на своите деца ги препращат...

 

17 07 2018

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...