18.07.2018 г., 23:52

Жигосани

349 0 0

ЖИГОСАНИ

 

Жигосани с името си от рождение,

с бащините и фамилни грехове,

влизаме в свят на избавление,

или крещящи нямо страхове.

 

Жигосани с мястото на раждане

и традициите от поколения,

прераждани, отново възраждани,

принадлежим на кръвно колено.

 

Борим се за своето оцеляване...

Вървим по пътеката на живота -

стръмна, трудна за преодоляване,

понякога дори без път и посока.

 

Гордо изграждаме своето име

сред хиляди устремени напред имена,

но докато кармата черна не платиме,

безцелно ще търсим на Бог любовта.

 

Бягаме в чужбина, изтръгваме корени,

но съдбата навсякъде ни преследва.

Родното ни гледа с очи ококорени.

Залък последен в гърлото заседна...

 

Трупаме грехове все за свой благодат...

Оставяме ги на децата... да плащат.

Жигосани с нашето име, те страдат...

и на своите деца ги препращат...

 

17 07 2018

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...