18.07.2018 г., 23:52

Жигосани

348 0 0

ЖИГОСАНИ

 

Жигосани с името си от рождение,

с бащините и фамилни грехове,

влизаме в свят на избавление,

или крещящи нямо страхове.

 

Жигосани с мястото на раждане

и традициите от поколения,

прераждани, отново възраждани,

принадлежим на кръвно колено.

 

Борим се за своето оцеляване...

Вървим по пътеката на живота -

стръмна, трудна за преодоляване,

понякога дори без път и посока.

 

Гордо изграждаме своето име

сред хиляди устремени напред имена,

но докато кармата черна не платиме,

безцелно ще търсим на Бог любовта.

 

Бягаме в чужбина, изтръгваме корени,

но съдбата навсякъде ни преследва.

Родното ни гледа с очи ококорени.

Залък последен в гърлото заседна...

 

Трупаме грехове все за свой благодат...

Оставяме ги на децата... да плащат.

Жигосани с нашето име, те страдат...

и на своите деца ги препращат...

 

17 07 2018

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...