2 jun 2018, 22:54

Житейски битки

  Poesía
424 0 0

 

 

Не искам да правя минали грешки пак.

Искам да съм здраво стъпила на земята.

Разголена и сама, потопена в онзи мрак,

в който познаваш единствено самотата.

 

Смехът ми е чаровен, силен и покоряващ,

но се предавах и го потисках в себе си аз.

Съмнявах се, че този свят би бил даващ

към мен любов и нежност, а не само мраз.

 

Но калих се в много житейски битки сама.

Научих се да виждам красивото около мен.

Не искам да се връщам в предишната тъма,

където не виждах светлината на новия ден. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Барбутева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...