2 jun 2018, 22:54

Житейски битки

  Poesía
425 0 0

 

 

Не искам да правя минали грешки пак.

Искам да съм здраво стъпила на земята.

Разголена и сама, потопена в онзи мрак,

в който познаваш единствено самотата.

 

Смехът ми е чаровен, силен и покоряващ,

но се предавах и го потисках в себе си аз.

Съмнявах се, че този свят би бил даващ

към мен любов и нежност, а не само мраз.

 

Но калих се в много житейски битки сама.

Научих се да виждам красивото около мен.

Не искам да се връщам в предишната тъма,

където не виждах светлината на новия ден. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Барбутева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...