Не искам да правя минали грешки пак.

Искам да съм здраво стъпила на земята.

Разголена и сама, потопена в онзи мрак,

в който познаваш единствено самотата.

Смехът ми е чаровен, силен и покоряващ,

но се предавах и го потисках в себе си аз.

Съмнявах се, че този свят би бил даващ

към мен любов и нежност, а не само мраз.

Но калих се в много житейски битки сама.

Научих се да виждам красивото около мен.

Не искам да се връщам в предишната тъма,

където не виждах светлината на новия ден.