2.06.2018 г., 22:54

Житейски битки

422 0 0

 

 

Не искам да правя минали грешки пак.

Искам да съм здраво стъпила на земята.

Разголена и сама, потопена в онзи мрак,

в който познаваш единствено самотата.

 

Смехът ми е чаровен, силен и покоряващ,

но се предавах и го потисках в себе си аз.

Съмнявах се, че този свят би бил даващ

към мен любов и нежност, а не само мраз.

 

Но калих се в много житейски битки сама.

Научих се да виждам красивото около мен.

Не искам да се връщам в предишната тъма,

където не виждах светлината на новия ден. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Барбутева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...