Jun 2, 2018, 10:54 PM

Житейски битки

  Poetry
423 0 0

 

 

Не искам да правя минали грешки пак.

Искам да съм здраво стъпила на земята.

Разголена и сама, потопена в онзи мрак,

в който познаваш единствено самотата.

 

Смехът ми е чаровен, силен и покоряващ,

но се предавах и го потисках в себе си аз.

Съмнявах се, че този свят би бил даващ

към мен любов и нежност, а не само мраз.

 

Но калих се в много житейски битки сама.

Научих се да виждам красивото около мен.

Не искам да се връщам в предишната тъма,

където не виждах светлината на новия ден. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Барбутева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...