19 feb 2010, 16:34

Житейски рефрен

  Poesía
698 0 3

"Житейски рефрен"


Стоварваш се на гръбнака,
плътно,
мълчиш и тежиш
до късното стъмване.
В гнева и греха се заключва,
прехапано,
от китката до глезена,
едно нямо незнание.
Сега си тук
и туптиш,
крадеш от сърцето
грубо и пулсово.
А искам да викаш
и да сгрешиш,
вместо мен,
за всичко останало.
Драскаш

до зачервяване
всяка илюзия

или копнеж.
Знаеш,

със студ се пречупва,
но се и жили

кожата с лед.

Познай?! Онова

"всичко" се случва,
но е толкова крехко,

в обратния ред.
Времето спира.

То се пробужда.
Потича във мрака

тихо и джазово,

житейски рефрен.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Кристина, страшното е, когато невъзможното се случи,
    тогава, вече сме удавници. Благодаря на всички, че бяхте тук!
  • "Драскаш
    до зачервяване
    всяка илюзия
    или копнеж"
    ........................................
    Може би животът е една голяма илюзия,
    а ние сме доброволни участници в нея,
    мотивирани от копнежа си да сбъднем
    невъзможното...

    Оригинален стих с философско послание!
    Пожелавам житейският рефрен да победи
    безвремието и да ни спаси от мрака!

    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • "Знаеш,
    със студ се пречупва,
    но се и жили
    кожата с лед."
    Уви!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...