Житейски рефрен
"Житейски рефрен"
Стоварваш се на гръбнака,
плътно,
мълчиш и тежиш
до късното стъмване.
В гнева и греха се заключва,
прехапано,
от китката до глезена,
едно нямо незнание.
Сега си тук
и туптиш,
крадеш от сърцето
грубо и пулсово.
А искам да викаш
и да сгрешиш,
вместо мен,
за всичко останало.
Драскаш
до зачервяване
всяка илюзия
или копнеж.
Знаеш,
със студ се пречупва,
но се и жили
кожата с лед.
Познай?! Онова
"всичко" се случва,
но е толкова крехко,
в обратния ред.
Времето спира.
То се пробужда.
Потича във мрака
тихо и джазово,
житейски рефрен.
© Боряна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Драскаш
до зачервяване
всяка илюзия
или копнеж"
........................................
Може би животът е една голяма илюзия,
а ние сме доброволни участници в нея,
мотивирани от копнежа си да сбъднем
невъзможното...
Оригинален стих с философско послание!
Пожелавам житейският рефрен да победи
безвремието и да ни спаси от мрака!
ПОЗДРАВИ! БЪДИ! -
"Знаеш,
със студ се пречупва,
но се и жили
кожата с лед."
Уви!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
тогава, вече сме удавници. Благодаря на всички, че бяхте тук!