Житейски рефрен
"Житейски рефрен"
Стоварваш се на гръбнака,
плътно,
мълчиш и тежиш
до късното стъмване.
В гнева и греха се заключва,
прехапано,
от китката до глезена,
едно нямо незнание.
Сега си тук
и туптиш,
крадеш от сърцето
грубо и пулсово.
А искам да викаш
и да сгрешиш,
вместо мен,
за всичко останало.
Драскаш
до зачервяване
всяка илюзия
или копнеж.
Знаеш,
със студ се пречупва,
но се и жили
кожата с лед.
Познай?! Онова
"всичко" се случва,
но е толкова крехко,
в обратния ред.
Времето спира.
То се пробужда.
Потича във мрака
тихо и джазово,
житейски рефрен.
© Боряна All rights reserved.
