female_sg (Боряна)
103 1295
19.02.2010 г., 16:34 ч.

Житейски рефрен 

  Поезия
555 0 3

"Житейски рефрен"


Стоварваш се на гръбнака,
плътно,
мълчиш и тежиш
до късното стъмване.
В гнева и греха се заключва,
прехапано,
от китката до глезена,
едно нямо незнание.
Сега си тук
и туптиш,
крадеш от сърцето
грубо и пулсово.
А искам да викаш
и да сгрешиш,
вместо мен,
за всичко останало.
Драскаш

до зачервяване
всяка илюзия

или копнеж.
Знаеш,

със студ се пречупва,
но се и жили

кожата с лед.

Познай?! Онова

"всичко" се случва,
но е толкова крехко,

в обратния ред.
Времето спира.

То се пробужда.
Потича във мрака

тихо и джазово,

житейски рефрен.


© Боряна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кристина, страшното е, когато невъзможното се случи,
    тогава, вече сме удавници. Благодаря на всички, че бяхте тук!
  • "Драскаш
    до зачервяване
    всяка илюзия
    или копнеж"
    ........................................
    Може би животът е една голяма илюзия,
    а ние сме доброволни участници в нея,
    мотивирани от копнежа си да сбъднем
    невъзможното...

    Оригинален стих с философско послание!
    Пожелавам житейският рефрен да победи
    безвремието и да ни спаси от мрака!

    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • "Знаеш,
    със студ се пречупва,
    но се и жили
    кожата с лед."
    Уви!
Предложения
: ??:??