27 oct 2017, 19:24

Житейско

  Poesía » Otra
708 4 16

           В годините отминали се спъвам,

           пренасям болките си през река.

           Винаги срещу течението плувам,

           да стигна жив от другата страна.

 

           Не намирам,никога не търся

           да ме побутва някой зад гърба.

           Сизиф* роден във друго време,

           търкалям делниците към върха.

 

           За мъките си с вятъра говоря,

           мечтите си споделям със дъжда

           и тайничко в душата си се моля,

           да стане малко по-добър света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

*Сизиф-в древногръцката митология.

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Дочка,Пепи,Ирина и Катя!
  • Хареса ми стиха ти, Хари!Поздравления!
  • По борбеност - приличаш ми на "Водолей"вървиш срещу течението и все оцеляваш!,по разсъждения -на зрял човек!А какъв си ,Хари?Първо -страхотен поет,романтична душа и...желаещ да се подобри света!!Само,че..нивата иска мотика,използвай енергията си!!
  • Умело си вплел съвремието със Сизифовите мъки! Браво, Хари!
  • Хубаво е човек сам да достигне върховете си, да усети живинка в сърцето и силата на мечтите си. Поздравявам те, Хари!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....