27 окт. 2017 г., 19:24

Житейско

709 4 16

           В годините отминали се спъвам,

           пренасям болките си през река.

           Винаги срещу течението плувам,

           да стигна жив от другата страна.

 

           Не намирам,никога не търся

           да ме побутва някой зад гърба.

           Сизиф* роден във друго време,

           търкалям делниците към върха.

 

           За мъките си с вятъра говоря,

           мечтите си споделям със дъжда

           и тайничко в душата си се моля,

           да стане малко по-добър света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

*Сизиф-в древногръцката митология.

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Дочка,Пепи,Ирина и Катя!
  • Хареса ми стиха ти, Хари!Поздравления!
  • По борбеност - приличаш ми на "Водолей"вървиш срещу течението и все оцеляваш!,по разсъждения -на зрял човек!А какъв си ,Хари?Първо -страхотен поет,романтична душа и...желаещ да се подобри света!!Само,че..нивата иска мотика,използвай енергията си!!
  • Умело си вплел съвремието със Сизифовите мъки! Браво, Хари!
  • Хубаво е човек сам да достигне върховете си, да усети живинка в сърцето и силата на мечтите си. Поздравявам те, Хари!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...