В годините отминали се спъвам,
пренасям болките си през река.
Винаги срещу течението плувам,
да стигна жив от другата страна.
Не намирам,никога не търся
да ме побутва някой зад гърба.
Сизиф* роден във друго време,
търкалям делниците към върха.
За мъките си с вятъра говоря,
мечтите си споделям със дъжда
и тайничко в душата си се моля,
да стане малко по-добър света.
© Хари Спасов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
