27.10.2017 г., 19:24

Житейско

703 4 16

           В годините отминали се спъвам,

           пренасям болките си през река.

           Винаги срещу течението плувам,

           да стигна жив от другата страна.

 

           Не намирам,никога не търся

           да ме побутва някой зад гърба.

           Сизиф* роден във друго време,

           търкалям делниците към върха.

 

           За мъките си с вятъра говоря,

           мечтите си споделям със дъжда

           и тайничко в душата си се моля,

           да стане малко по-добър света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

*Сизиф-в древногръцката митология.

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Дочка,Пепи,Ирина и Катя!
  • Хареса ми стиха ти, Хари!Поздравления!
  • По борбеност - приличаш ми на "Водолей"вървиш срещу течението и все оцеляваш!,по разсъждения -на зрял човек!А какъв си ,Хари?Първо -страхотен поет,романтична душа и...желаещ да се подобри света!!Само,че..нивата иска мотика,използвай енергията си!!
  • Умело си вплел съвремието със Сизифовите мъки! Браво, Хари!
  • Хубаво е човек сам да достигне върховете си, да усети живинка в сърцето и силата на мечтите си. Поздравявам те, Хари!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...