15 jun 2014, 13:29

Житие върху битието

  Poesía
703 0 11

Ще си измисля някакъв живот,

какъвто си признавам, че го нямам.

Щастлив. Насън, наяве - бод след бод,

с фантазиите си на килограми.

 

Ще кърпя сивото си битие -

ще го усмихвам с едри цветни кръпки.

Не лъжа себе си – не съм дете.

До тук вървях, а не оставих стъпки.

 

Ще си го намечтая друг и мой.

Страхотно бива ме да съм мечтател.

И после няма да се питам кой

от двата ми живота е предател.

 

Простих си истини, простих лъжи

и обещах си, че ще оцелея.

Живота си със шини от мечти

превързвам, та дано го доживея.

 

Ще го измисля. Някакъв красив.

Макар, че друг ми бе написан свише.

Изкуство е да се опазиш жив.

Изкуство е и да се пренапишеш.

 

Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря ви за милите коментари!
  • Отдавна не бях влизал тук, но търсейки нещо качествено за четене, попаднах на твоето стихотворение. Изключително мъдро, мелодично, наситено с доброта, и прекрасна поанта. Поздрави!
  • Благословени са пишещите
  • Ще аплодирам и аз - освен, че стихът е много добър, споделям тази житейска философия!
  • Много хубав финал, Радост!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...