Jun 15, 2014, 1:29 PM

Житие върху битието

  Poetry
701 0 11

Ще си измисля някакъв живот,

какъвто си признавам, че го нямам.

Щастлив. Насън, наяве - бод след бод,

с фантазиите си на килограми.

 

Ще кърпя сивото си битие -

ще го усмихвам с едри цветни кръпки.

Не лъжа себе си – не съм дете.

До тук вървях, а не оставих стъпки.

 

Ще си го намечтая друг и мой.

Страхотно бива ме да съм мечтател.

И после няма да се питам кой

от двата ми живота е предател.

 

Простих си истини, простих лъжи

и обещах си, че ще оцелея.

Живота си със шини от мечти

превързвам, та дано го доживея.

 

Ще го измисля. Някакъв красив.

Макар, че друг ми бе написан свише.

Изкуство е да се опазиш жив.

Изкуство е и да се пренапишеш.

 

Радост Даскалова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря ви за милите коментари!
  • Отдавна не бях влизал тук, но търсейки нещо качествено за четене, попаднах на твоето стихотворение. Изключително мъдро, мелодично, наситено с доброта, и прекрасна поанта. Поздрави!
  • Благословени са пишещите
  • Ще аплодирам и аз - освен, че стихът е много добър, споделям тази житейска философия!
  • Много хубав финал, Радост!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....