15.06.2014 г., 13:29 ч.

Житие върху битието 

  Поезия
584 0 11
Ще си измисля някакъв живот,
какъвто си признавам, че го нямам.
Щастлив. Насън, наяве - бод след бод,
с фантазиите си на килограми.
Ще кърпя сивото си битие -
ще го усмихвам с едри цветни кръпки.
Не лъжа себе си – не съм дете.
До тук вървях, а не оставих стъпки.
Ще си го намечтая друг и мой.
Страхотно бива ме да съм мечтател.
И после няма да се питам кой
от двата ми живота е предател. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Предложения
  • Нарами ли торбата за из път, Човече жив, от човекопотока? Звезди ти светят да те отведат, но пътят.....
  • Върви сега. Каквото имах – дадох. От утре ще е друго... щом заспим. Два спрели мига с тебе си открад...
  • Спести ми закъснелите вини и думите – банално неудобни. Домът ни в битието се стесни а ние се превър...

Още произведения »