Ти знаеш ли какво е да си жив?
Да дишаш , да прегръщаш звездите и Луната?
Да бъдеш малко лунатик
а с пръсти да допираш и Земята
Разкъсва те до кръв и всяка чужда болка
но нещо там, от ляво, изгарящо тупти
и искаш със замах да спреш войната
дори да изгориш самият ти..
Ти знаеш ли какво е да си жив?
Или умрял си, въпреки, че дишаш..
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румяна Друмева Todos los derechos reservados
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
