Ти знаеш ли какво е да си жив?
Да дишаш , да прегръщаш звездите и Луната?
Да бъдеш малко лунатик
а с пръсти да допираш и Земята
Разкъсва те до кръв и всяка чужда болка
но нещо там, от ляво, изгарящо тупти
и искаш със замах да спреш войната
дори да изгориш самият ти..
Ти знаеш ли какво е да си жив?
Или умрял си, въпреки, че дишаш..
© Румяна Друмева Все права защищены