Ти знаеш ли какво е да си жив?
Да дишаш , да прегръщаш звездите и Луната?
Да бъдеш малко лунатик
а с пръсти да допираш и Земята
Разкъсва те до кръв и всяка чужда болка
но нещо там, от ляво, изгарящо тупти
и искаш със замах да спреш войната
дори да изгориш самият ти..
Ти знаеш ли какво е да си жив?
Или умрял си, въпреки, че дишаш..
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Друмева Все права защищены
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
