11.03.2022 г., 6:49

Жив?

797 1 13

Ти знаеш ли какво е да си жив?

Да дишаш , да прегръщаш звездите  и Луната?

Да бъдеш малко лунатик

а с пръсти да допираш и Земята

Разкъсва те до кръв и всяка чужда болка

но нещо там, от ляво, изгарящо тупти

и искаш със замах да спреш войната

дори да изгориш самият ти..

Ти знаеш ли какво е да си жив?

Или умрял си, въпреки, че дишаш..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Друмева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, мила Иржи! С прегръдка (поне да направя нещо, макар и виртуално)! Благодаря ти!
  • Кратко, ясно и разбрано! Наистина, да си жив, но истински, полезен, а не както казват "умрял в кожата си!" Чудесно, Руми!
  • Блаодаря ти Младене, за вниманието, за сърчицето и..за милите думи! Подкрепата за всичко е важна, с нея и мирът може да победи. Амин!
  • Може би поезията е в състояние да спре войната.
    И ако това е така, то твоят впечатляващ стих, Руми, е несъмнен принос.
    Поздравявам те!
  • Благодаря, генек! За мен е чест!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...