Жива съм

6 mar 2013, 23:31

Poesía » Filosófica

651 0 2

ЖИВА СЪМ

Запирах сълзите. Напразно. Потекоха.

А сушата дава ми свойто лице.

Попиха. В браздите дълбоки се стекоха

и скришом ги бърша с корави ръце.

В живота се вкопчвам. Така ме опива!

И докато бие в гърдите сърце,

пресипвам от викане: Жива съм, жива!

А сушата дава ми свойто лице...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.