ЖИВА СЪМ
Запирах сълзите. Напразно. Потекоха.
А сушата дава ми свойто лице.
Попиха. В браздите дълбоки се стекоха
и скришом ги бърша с корави ръце.
В живота се вкопчвам. Така ме опива!
И докато бие в гърдите сърце,
пресипвам от викане: Жива съм, жива!
А сушата дава ми свойто лице...
© Димитринка Калева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
