Жива съм

6.03.2013 г., 23:31 ч.

Поезия » Философска

609 0 2

ЖИВА СЪМ

Запирах сълзите. Напразно. Потекоха.

А сушата дава ми свойто лице.

Попиха. В браздите дълбоки се стекоха

и скришом ги бърша с корави ръце.

В живота се вкопчвам. Така ме опива!

И докато бие в гърдите сърце,

пресипвам от викане: Жива съм, жива!

А сушата дава ми свойто лице...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.