Жива вода
Когато стигна живата вода,
ще бъда непременно боса.
И под мансардата на дивата трева
ще са погребани въпросите.
И ще навляза сам-сама,
безмълвна като божа птичка -
крилете - вчерашна мечта,
покоят - сбъдване на притчите.
Единствени, но не сами
пчелите ще събират мед.
Дъждът отново ще вали,
ще бъде вятърът проклет.
И пак ще се върти светът,
ще станат семенцата плод.
Така човекът е велик -
на живата вода предлог.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Комаревска Todos los derechos reservados
