Когато стигна живата вода,
ще бъда непременно боса.
И под мансардата на дивата трева
ще са погребани въпросите.
И ще навляза сам-сама,
безмълвна като божа птичка -
крилете - вчерашна мечта,
покоят - сбъдване на притчите.
Единствени, но не сами
пчелите ще събират мед.
Дъждът отново ще вали,
ще бъде вятърът проклет.
И пак ще се върти светът,
ще станат семенцата плод.
Така човекът е велик -
на живата вода предлог.
© Христина Комаревска All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
