20 июл. 2010 г., 15:08

Жива вода 

  Поэзия » Философская
5.0 / 2
714 0 3
Когато стигна живата вода,
ще бъда непременно боса.
И под мансардата на дивата трева
ще са погребани въпросите.
И ще навляза сам-сама,
безмълвна като божа птичка -
крилете - вчерашна мечта,
покоят - сбъдване на притчите.
Единствени, но не сами
пчелите ще събират мед.
Дъждът отново ще вали,
ще бъде вятърът проклет. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Все права защищены

Предложения
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...
  • Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...

Ещё произведения »