12 mar 2018, 10:33

Живееш в мен!

1.2K 2 1

*       *       *      *

Когато те погледна 
и настане тихо,
замлъкват и щурците, 
и вселените!
Всяка фибра в мене се усмихва,
пълзиш, като стоножка в' вените!
Затворя ли очи 
си по ръцете ми,
изтичаш, като обич между прЪстите,
стискам шепи - уморено,
оставям те да дишаш в мислите...
Под миглите ми пърхат пеперуди,
устните ми жадно те прошепват,
сърцето ми окъпано е в "лудост"
душата ми се гърчи в трепета...
Отворя ли очите си и... ето!
Разбирам... 
и го зная, че си струва,
прегръщам те, 
целувам ти ръцете
и... 
не спирам, 
с тебе да сънувам!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно защо това хубаво стихотворение е останало некоментирано. И къде се загуби авторът.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...