*       *       *      *

Когато те погледна 
и настане тихо,
замлъкват и щурците, 
и вселените!
Всяка фибра в мене се усмихва,
пълзиш, като стоножка в' вените!
Затворя ли очи 
си по ръцете ми,
изтичаш, като обич между прЪстите,
стискам шепи - уморено,
оставям те да дишаш в мислите...
Под миглите ми пърхат пеперуди,
устните ми жадно те прошепват,
сърцето ми окъпано е в "лудост"
душата ми се гърчи в трепета...
Отворя ли очите си и... ето!
Разбирам... 
и го зная, че си струва,
прегръщам те, 
целувам ти ръцете
и... 
не спирам, 
с тебе да сънувам!...