Живееш в мен!
* * * *
Когато те погледна
и настане тихо,
замлъкват и щурците,
и вселените!
Всяка фибра в мене се усмихва,
пълзиш, като стоножка в' вените!
Затворя ли очи
си по ръцете ми,
изтичаш, като обич между прЪстите,
стискам шепи - уморено,
оставям те да дишаш в мислите...
Под миглите ми пърхат пеперуди,
устните ми жадно те прошепват,
сърцето ми окъпано е в "лудост"
душата ми се гърчи в трепета...
Отворя ли очите си и... ето!
Разбирам...
и го зная, че си струва,
прегръщам те,
целувам ти ръцете
и...
не спирам,
с тебе да сънувам!...
© Валентин Желязков All rights reserved.
