7 feb 2008, 16:12

Живеещи 

  Poesía
1074 0 23

Безмълвни мъртъвци и празни ноти

над сухите дървета.

Тишина.

Сред бялото на ниските гробове

душите ви се стичат в празнота.

Огризките от свещи под нозете

умират постепенно във калта.

Молете се, живеещи! Молете!

Животът тук се слива със смъртта.

И сенките ви сиви се прегърбват

сред гладната безбожност на могилите.

Цветята във ръцете не закърпват

безумния ви ужас.

И ще видите

през влагата на болката в очите си

как в тях се отразяват небесата -

надвесенни и облачни, пресипнали.

Бездушни към виновност и отплата.

Отварят ви врати към тишината.

БезОтговорни. Пълни с божества.

Свалихме си, живеещи, крилата.

На първата си среща със смъртта.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??