7.02.2008 г., 16:12

Живеещи

1.4K 0 23

Безмълвни мъртъвци и празни ноти

над сухите дървета.

Тишина.

Сред бялото на ниските гробове

душите ви се стичат в празнота.

Огризките от свещи под нозете

умират постепенно във калта.

Молете се, живеещи! Молете!

Животът тук се слива със смъртта.

И сенките ви сиви се прегърбват

сред гладната безбожност на могилите.

Цветята във ръцете не закърпват

безумния ви ужас.

И ще видите

през влагата на болката в очите си

как в тях се отразяват небесата -

надвесенни и облачни, пресипнали.

Бездушни към виновност и отплата.

Отварят ви врати към тишината.

БезОтговорни. Пълни с божества.

Свалихме си, живеещи, крилата.

На първата си среща със смъртта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Отварят ви врати към тишината.

    БезОтговорни. Пълни с божества.

    Свалихме си, живеещи, крилата.

    На първата си среща със смъртта."

    !!!!
  • Направо останах без образ и говор! Страхотно казано! И много точно! И по невероятен начин! Ще следя нещата ти. Откривам те едва сега. Поздрави!
  • Разтърсващо! Аплодисменти!!!
  • Силно...Както всичките останали!
  • връщам се, защото... има нужда от препрочитане. за отрезвяване.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...