Живеещи
Безмълвни мъртъвци и празни ноти
над сухите дървета.
Тишина.
Сред бялото на ниските гробове
душите ви се стичат в празнота.
Огризките от свещи под нозете
умират постепенно във калта.
Молете се, живеещи! Молете!
Животът тук се слива със смъртта.
И сенките ви сиви се прегърбват
сред гладната безбожност на могилите.
Цветята във ръцете не закърпват
безумния ви ужас.
И ще видите
през влагата на болката в очите си
как в тях се отразяват небесата -
надвесенни и облачни, пресипнали.
Бездушни към виновност и отплата.
Отварят ви врати към тишината.
БезОтговорни. Пълни с божества.
Свалихме си, живеещи, крилата.
На първата си среща със смъртта.
© Катя All rights reserved.
