Feb 7, 2008, 4:12 PM

Живеещи 

  Poetry
987 0 23

Безмълвни мъртъвци и празни ноти

над сухите дървета.

Тишина.

Сред бялото на ниските гробове

душите ви се стичат в празнота.

Огризките от свещи под нозете

умират постепенно във калта.

Молете се, живеещи! Молете!

Животът тук се слива със смъртта.

И сенките ви сиви се прегърбват

сред гладната безбожност на могилите.

Цветята във ръцете не закърпват

безумния ви ужас.

И ще видите

през влагата на болката в очите си

как в тях се отразяват небесата -

надвесенни и облачни, пресипнали.

Бездушни към виновност и отплата.

Отварят ви врати към тишината.

БезОтговорни. Пълни с божества.

Свалихме си, живеещи, крилата.

На първата си среща със смъртта.

© Катя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??