7 февр. 2008 г., 16:12

Живеещи 

  Поэзия
1073 0 23

Безмълвни мъртъвци и празни ноти

над сухите дървета.

Тишина.

Сред бялото на ниските гробове

душите ви се стичат в празнота.

Огризките от свещи под нозете

умират постепенно във калта.

Молете се, живеещи! Молете!

Животът тук се слива със смъртта.

И сенките ви сиви се прегърбват

сред гладната безбожност на могилите.

Цветята във ръцете не закърпват

безумния ви ужас.

И ще видите

през влагата на болката в очите си

как в тях се отразяват небесата -

надвесенни и облачни, пресипнали.

Бездушни към виновност и отплата.

Отварят ви врати към тишината.

БезОтговорни. Пълни с божества.

Свалихме си, живеещи, крилата.

На първата си среща със смъртта.

© Катя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??