5 abr 2012, 0:13

Живей 

  Poesía
482 0 7

Ковем съдбата си

с грешки преживени,

понякога с апатия,

друг път настървени.

Течението дърпа ни

във водопади победени.

Посоката объркваме,

но все сме устремени.

Борбите ни изплюват

по-силни, закалени,

а бурите от чувства

ни връщат преродени.

И всяка глътка въздух

крещи в теб и мене:

- Живеем, чувстваме...

ний хора сме родени!

© Светла Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??